Нормална анатомия на тазобедрената става

Тазобедрената става свързва задния крайник с таза и се състои от кръгла част (бедрена глава) и тазова ямка (ацетабулум). Двете части са свързани със ставна връзка и ставна капсула. Това са здрави съединителнотъканни структури, които придържат двете кости една към друга. 

Участъкът, в който двете кости контактуват се нарича ставна повърхност и е покрит от абсолютно гладък ставен хрущял. При здраво животно всички тези особености позволяват стабилност и гладко функциониране на ставата.

Тазобедрена дисплазия

Терминът дисплазия означава неправилно формиране.
Основна причина за развитието на тазобедрената дисплазия, е наличието на хлабавост (нестабилност) на ставата още в ранна възраст.
Повечето кучета с дисплазия се раждат с нормални стави, но поради генетични причини, тъканите около ставата се формират неправилно по време на растежа.
По-често заболяването е двустранно и засяга и двете стави.

Основна находка при дисплазията е, че костите не се задържат плътно една до друга и между тях има патологична подвижност. Ставната капсула и връзката се преразтягат постепенно, при което ставните повърхности на двете кости губят контакт една с друга. Тази нестабилност се нарича сублуксация и в дългосрочен план предизвиква остеоартритни  промени. 

Остеоартритът е хронично, прогресивно,  дегенеративно заболяване на ставите, което може да причини хроничен дискомфорт. То е характерно за късната форма на тазобедрената дисплазия.

Причина за тазобедрената дисплазия

Най-често причината е генетична, въпреки че други фактори като затлъстяване и прекалена активност, могат да повлияят на клиничната проява на заболяването. Знае се, че повече от сто гени определят развитието на заболяването.

Признаци на тазобедрена дисплазия

Дисплазията на тазобедрената става е едно от най-често срещаните ортопедични заболявания при кучета. Най-често засяга едри породи кучета, много рядко дребни кучета и котки. Обикновено се открива между шест и дванадесет месечна възраст. 
Клиничните признаци включват скованост, избягване на активност, болка при ставане и лягане, трудности с изкачване на стълби и аномалии в походката като накуцване с единия или двата задни крайника. 
Заболяването има два върха на изява - куцота при млади кучета (под година) или по-късна проява - при развитие на артритни промени, обикновено след третата година. 

При млади кучета болка и куцота може да не се проявят до по-късен етап в живота, когато се развива артрит и хронична куцота.

Диагностициране на тазобедрената дисплазия

Диагнозата се поставя чрез комбинация от клиничен преглед и рентгенографско изследване. 
При напреднала форма на явен остеоартрит, поставянето ѝ обикновено е лесно.

При млади животни (между 4 и 6 месечна възраст) без клинични признаци, определянето дали кучето е засегнато от дисплазия може да бъде по-трудно. 
Съществуват няколко специфични клинични проби и тестове за откриване на ненормална хлабавост на тазобедрената става (тест на Ortolani, Barlow и др.), които се извършват под седация (лека упойка).

Диагностицирането (скрининг) на проблема е от важно значение за младите кучета от застрашените породи. Извършването ѝ започва от около 4 месечна възраст - период, в който признаците са слабо проявени и обективното мнение е от изключителна важност.
Ранното откриване дава възможности за много по-успешна консервативна терапия (тегло, активност) както и за слабо инвазивно хирургическо лечение с много добри резултати – така наречената симфизиодеза (ранно срастване на пубиса).

Породи най-често се засягани от  дисплазия

Боледуват предимно кучета от едрите и гигантските породи. По-рядко се засягат дребни породи кучета и котки. 
Често засегнати породи: Немска овчарка, Лабрадор и Голдън ретривър, Ротвайлер, Бордо дог, Нюфаундленд, Кане Корсо, Санбернар, Чау-чау , Английски булдог и др.

Лечение на тазобедрената дисплазия

Лечението е различно, в зависимост от ситуацията, като най-важният фактор при вземане на решенията е тежестта на клиничните признаци. 
При някои кучета клиничната проява може да е лека. Тазобедрената дисплазия била могла да бъде и случайна находка от скринингов тест при развъдна дейност. 
В други случаи, клиничните признаци са тежко проявени и лечението е насочено не само към настоящите клинични прояви, но и към потенциалните дългосрочни последици.

Важно е да се знае, че дисплазията не е задължително инвалидизиращо състояние. 
Анатомията на тазобедрената става толерира сериозни несъвършенства и много от пациентите водят нормален начин на живот дори при наличие на патология в ставите. Известен е изразът: ”Canine hip dysplasia is a common but not a devastating disease"

Нехирургическо лечение на тазобедрена дисплазия

Най-често консервативната терапия е насочена към лечението на остеоартрита, който дисплазията причинява. 
Остеоартритът е хронично състояние, което не може да се излекува, но може да се облекчи, а в лечението му има много аспекти. 

Консервативният подход е комплексен и най-добри резултати се получават при комбинация от изброените по-долу средства.

Контрол на теглото - оптимизиране на телесното тегло е първото нещо, което се препоръчва на пациент с дисплазия. Всяко лечение, оперативно или не, се благоприятства от редуциране на теглото.

Двигателна активност и упражнения - пациентите с дисплазия се нуждаят от активност, която осигурява добър обхват на движенията, тренировка за мускулите и слабо натоварване на ставите. 
Плуване, бавно ходене, бавно изкачване на стълби са полезни упражнения, но най-добре е програмата за активност да бъде индивидуална според степента на остеоартрит и теглото. 
Обездвижването може да е по-вредно от активността. Важно е кучето да се движи ежедневно.
Интензивни съботно - неделни натоварвания могат да влошат състоянието.

Масажи и пасивни движения са прости физиотерапевтични процедури в домашни условия.
Съществуват и по-съвършени методи за физиотерапия, прилагани от специалисти физиотерапевти, като хидропътека, акупунктура, електростимулация, кинезетерапия и дълбока топлина с ултразвук

Промяна в ежедневните дейности - изкачването и слизането по стълби може да е сериозен източник на болка за някои пациенти, затова избягването им или създаване на приспособления (рампи, стълби) могат да намалят болезнените моменти.

Топлина и повърхност за спане - признаците на артрит често се влошават при студено и влажно време. За това е важно да осигурите топлина на любимеца си. Кучешки дрешки, по-кратки разходки в студеното време, топли помещения, дебели подплатени повърхности за спане са фактори, които помагат за намаляване на признаците на артрит.

Медикаментозна терапия

Лекарствата, изписвани често при заболяването се разделят на две основни групи:

Противовъзпалителни, които имат мощен обезболяващ ефект, с видими и бързи резултати в намаляване на болката. 
Дългосрочната им употреба (месеци, години) крие риск от храносмилателни проблеми - ерозивен гастрит, ентерит, колит.

Лекарства, които модифицират протичането на остеоартрита - глюкозоамини (Glucosamine and Chondroitin), препарати от Зеленоуста мида (Perna canaliculus), Methyl-sulfonyl-methane (MSM), витамин С, омега-3 мастни киселини и други. 
Това са хранителни добавки, които имат голяма популярност в лечението на артрита, както при животните така и при хората. 
Глюкозамините дават на хрущял-продуциращите клетки (хондроцити) градивен материал за синтеза на нов хрущял и заместване на увредения такъв. Тези лекарства не са обезболяващи и е необходимо време (около 6 седмици), за да проявят действието си. На практика нямат странични ефекти.
Полисулфатирани глюкозоминогликани (Polysulfated Glycosaminoglycan - Adequan): инжективен препарат, с комплексно действие в подобряване синтеза на ставния матрикс. Курсът от няколко ежеседмични инжекции често оказва благоприятен ефект.

Хирургическо лечение на тазобедрена дисплазия

Хирургическото лечение се разделя на процедури, които подобряват анатомията на тазобедрената става (ранно лечение) и “краен тип“, което замества ставата (късно лечение).

Ранно срастване на пубиса - симфизиодеза (Juvenile Pubic Symphysiodesis, JPS)

Това е сравнително нова, слабо инвазивна техника. При нея се извършва ранно срастване на двете кости на пубиса, позволявайки останалите тазови кости да се развиват така, че се подобрява покритието от страна на ацетабулума върху главата на фемура намалявайки риска от развитието на артрит. Операцията е проста и включва електрокаутеризиране (термално въздействие) на част от пубиса и на практика няма риск от усложнения. 

В случая, ранната диагностика е много важна, тъй като интервенцията може да се извърши до 16-18 седмична възраст. Операцията има превантивен характер и е подходяща само за кученца със слаби до умерено тежки рентгенови изменения и  без клинични признаци.

Тройна тазова остеотомия (TPO)

Тройна остеотомия на таза (TPO) е класическа техника, която се прилага все по-рядко поради наличието на по-добра алтернатива - двойната остеотомия на таза. Все пак е подходяща за млади кучета, обикновено до 10 месечна възраст които показват повишена халтавост на тазобедрените стави, без развитие на тежки дегенеративни изменения.
Процедурата включва хирургическо срязване на костта на таза на 3 места и репозициониране на бедрената глава и ацетабулума, с цел възстановяване на ставната повърхност, носеща тежест и премахване на сублуксацията.
Операцията е сериозна, но може да има много добри резултати при подходящи кандидати.

Двойна  остеотомия на таза (DPO) е по-нова техника, която е модификация на по-горе споменатата. Технически по-трудна, но има предимства като по-кратко оперативно време, по-малко следоперативни усложнения и не променя походката на пациента. Възможно е едновременно коригиране и на двете стави.

Подмяна на тазобедрената става (Total Hip Replacement - THR)

Това е най-добрият вариант за лечение на кучета с напреднали дегенеративни изменения вследствие на тазобедрена дисплазия. Операцията включва премахване на съществуващата става и замяната ѝ с високотехнологични импланти. Тяхната цена е причина за високата стойност на този “краен тип” операция, характеризираща се с много добри резултати.
Интервенцията е технически сложна и следва да се извършва само от опитни хирурзи. 
Съществуват два вида импланти - циментови и безциментови, като вторите имат редица предимства в дългосрочен план.
Създадени са вече и "микро" импланти за ендопротезиране на котки и дребни породи кучета.

Двете тазобедрени стави никога не се оперират едновременно при пациенти, които се нуждаят от такава операция. Нужен е минимален интервал от 6 седмици. 

Успеваемостта на THR е различна в зависимост от опита на хирурга и се колебае между 85% и 95%.  
Едно от основните предимства на операцията е бързото възстановяване на пациентите (понякога в рамките на няколко дни след интервенцията). Повечето пациенти възвръщат в пълна степен нормалната си активност (включително работен режим).

Резекция на бедрената глава (Femoral Head and Neck Osteotomy, FHNO) 

При тази техника се отстранява бедрената глава и шийка, като се формира нова съединително-тъканна псевдостава. 
Това е крайна мярка, която се прилага при тежки дегенеративни изменения, когато възможностите за консервативната терапия са изчерпани и когато подмяната на ставата е неприложимо. 
Новосъздадената псевдостава е неболезнена и позволява повишена двигателна активност, но обхватът на движения и стабилността са намалени. 
За оптимални резултати пациентът трябва да тежи до 20 килограма, но дори при тези пациенти резултатите могат да бъдат непредсказуеми. 
Основен недостатък е, че възстановяването е бавно (пикът му е на 8-ия месец при по-едри пациенти). Често след резекция се препоръчва интензивна физиотерапия за ускорено възстановяване.

Профилактиката на тазобедрена дисплазия

Храненето, активността и теглото са фактори, влияещи върху прогресирането на заболяването. 
По отношение на възникването на дисплазията селекцията е от голямо значение. Чрез кръстосване само на животни със здрави стави, значително може да се намали честотата на заболяването.

Резюме
 

• Тазобедрената дисплазия е широко разпространено заболяване, което засяга предимно едри породи кучета. 
• Първите прояви имат два пика: в ранна възраст или след третата година от живота.
• Причините за заболяването са генетични.
• Категорично е доказана тясна връзка между нестабилността (халтавостта) на тазобедрената става по време на растежа и по-късните артритни промени.
• За ранна диагностика най-важни са рентгенография с дистракция и преглед под седация.
• Съществуват хирургическа и медикаментозна терапия, ориентирани според степента на проблема.
• Най-добрият начин за профилактика на развитието на болестта е чрез кръстосване само на животни без дисплазия в родословието си. 

ortoclinica.bg