Какво представлява заболяването?

Заболяването на междупрешленните дискове е най-честото заболяване на гръбначния стълб при кучета (много по-рядко при котките). 
Междупрешленните дискове са фибро-хрущялни структури между прешлените, които позволяват микродвижение и действат като амортисьори. Те се състоят от фиброзен външен пръстен (анулус), и желеобразно ядро (нуклеус). 

OpenStax College, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Дегенерацията на междупрешленните дискове води до промени в хистологичната структура, които намаляват еластичните им свойства.
Крайният резултат може да бъде изпадане на дисков материал (дискова херния) и компресия на гръбначния мозък.

Laboratoires Servier, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Какво причинява заболяване на междупрешленните дискове и кои породи са предразположени?

Дегенерацията на междупрешленните дискове е генетично предопределено при някои породи (хондродистрофоидни). При тях от ранна възраст започват промени (дехидратация) в структурата на съединителната тъкан. 
Предразположени са млади (до 5-6 години) дребни породи кучета, като дакел, басет, хин, лхаса апсо, ши тцу, пекинез, кокер шпаньол, и други. Причината за това е, че те са били генетично селектирани за екстериора на “кучета-джуджета”. Повечето от тези кучета имат дълго тяло и къси крайници. За съжаление, селекцията в екстериорно отношение е довела до дефект в развитието на хрущяла на целия скелет, включително междупрешленните дискове.
Получава се ненормална еластичност на дисковете, което може да  доведе до дискова херния и притискане на гръбначния мозък. 

Има три типа дискова херния -  Hansen I, Hansen II и Hansen III.

Остра дискова херния (Хансен тип I, екструзия)
Засягат се най-често дребни породи кучета в млада възраст (между 2 и 6 години). Много рядко се засягат и по-големи породи.
Клинични признаци обикновено  се появяват много остро.  

Дисковата херния най-лесно се описва като „екструзия“ или изтичане на вътрешното съдържание на междупрешленния диск.
При изменения в диска той губи устойчивостта и дори нормални движения (особено усукване) водят до неговото разкъсване. За съжаление, това винаги е към гръбначния канал, което  притиска (компресира) гръбначния мозък.
Скоростта на екструзията и обемът на изпадналия диск влияят върху тежестта на мозъчното поражения.
Тежестта на клиничните признаци варира от болков синдром до пълна парализа.
Тежките случаи на дискова херния (Хансен тип I) представляват спешно състояние, което изисква бърза консултация с лекар.

“Дискова болест” Хансен тип II, протрузия
Това заболяване е сходно с дисковите заболявания при хората. Вместо изпадане на центъра на диска, се получава изпъкналост (протрузия) на периферията.
За разлика от острото разкъсване признаците обикновено се развиват по-бавно и прогресивно. Сравнително по-често се засягат по-едри породи кучета (немска овчарка, ловни породи), на по-късна възраст 5-12 години.

Laboratoires Servier, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Травматична дискова херния,  Хансен тип III - остра некомпресивна херния. 
Причината за този тип херния е специфично насочена гръбначна травма, което води до експлозивно изпадане на нормалното дисково ядро ​​при внезапно травматично разкъсване на пръстена (анулус). Малко количество нормален дисков материал наранява гръбначния мозък без наличие на  последваща компресия.
Клиничните признаци обикновено са парализа и болка.
Прогнозата варира, като при леките и умерено тежки случаи е възможно подобрение с рехабилитация и физиотерапия без хирургическа намеса.
При тежки случаи може да се развие миеломалация (некротичен процес в гръбначния мозък), което може да има фатални последици.

Как изпадналият диск засяга гръбначния мозък?

Образно, гръбначният мозък е много подобен на кабел, който се състои от хиляди малки жици. Когато е притиснат, предаването на информация чрез многото микроскопични нишки е нарушено.
При дискова херния нуклеусът е избутан нагоре и притиска гръбначния мозък или нервите, които излизат от него.
При натиск върху нервно коренче се получава различна по степен остра болка (радикулитен синдром), а ако е изпаднал достатъчно дисков материал в гръбначния канал, мозъкът е притиснат и се развива неврологичен дефицит.

Възможна ли е рязка проява?

Дегенерацията на диска настъпва относително бавно - в продължение на седмици и месеци, но самата дискова херния обикновено се развива много бързо.
При някои кучета се получава рязка парализа в рамките на час. Колкото по-бързо и тежко е началото, толкова по-голяма е необходимостта от спешна ветеринарна помощ.

Как мога да разбера дали кучето ми дискова херния?

Най-честият признак е болката в гърба или врата.
Освен вокализация (скимтене), често срещани признаци са необичайна стойка (прегърбване с наведена глава), треперене, учестено дишане, нежелание за движение, затруднено качване и слизане по мебели/ стълби.
В по-тежки случаи може да има затруднения при ходене, вариращи от слабост, до пълна парализа.
Най-тежките случаи са тези с парализа, с липса на контрол на пикочния мехур и загуба на всякакви усещания.
Ако парализата засяга четирите крайника, изпадането на диска е в шийната област.

Как се диагностицира дисковата херния?

Първия насочващ момент е анамнезата за болка, некоординираност или или парализа, без история на травма.
Клиничният преглед обикновено открива дали се касае за неврологичен дефицит на гръбначния мозък.
Друг важен фактор е породата на пациента. Ако кучето е една от предразположените породи, диагнозата е още по-вероятна.
В някои случаи, обикновената (нативна) рентгенова снимка може да помогне за локализиране на проблема, но резултатите може да са подвеждащи. Нормалният, а често и дегенериралият диск, са рентгено-негативни (невидими).
Когато пациентът има нужда от операция и нативната рентгенография не успее да открие проблема, се налага използване на по-усъвършенстван диагностични средства - контрастно изследване (миелография), компютърна томография (скенер) или ядрено-магнитен резонанс.

Какви са степените на неврологичен дефицит?

Първа степен се характеризира с лека болка и обикновено се самоограничава до няколко дни.
Втора степен причинява умерена до тежка болка, която продължава по-дълго.

При трета степен се получава частична парализа (пареза) и некоординация в движенията.

Френски булдог на 2 г. с трета степен неврологичен дефицит, вследствие на остра дискова херния.

При четвърта степен има парализа (невъзможност за изправяне), но със запазена дълбока чувствителност.

четвърта степен неврологичен дефицит

Най-тежката, пета степен се характеризира с пълна парализа и липса на дълбока чувствителност.
Преминаването от една в друга степен може да се случи в рамките на час или ден.

7 г. дългоксомест дакел с пета степен неврологичен дефицит.
При силен стимул, кучето не се обръща и не усеща нищо.
Липсва дълбока чувствителност.

Кога се прилага консервативната терапия?

Медикаментозното лечение може да се приложи при пациенти с болков синдром или при пациенти с лек дефицит. По-рядко тази терапия може да има успех при по-тежки случаи.
Кучетата, които са загубили усещане за болка имат нужда от спешна (в рамките на часове) хирургична интервенция.
Недостатъците на консервативното лечение са по-често повторение на клиничните признаци и по-голям шанс за постоянен неврологичен дефицит.
Най-важният елемент от консервативната терапия е ограничението на движението (“cage rest”).
Ограничаването на движенията на пациента може да предотврати по нататъшното изпадане (екструзия) на дисков материал.
Естественият възстановителен потенциал на организма може да доведе до самооздравяване на гръбначния мозък.

Кога се налага операция?

Пациентите с неврологичен дефицит (пареза) могат да имат нужда от хирургична интервенция (декомпресия), тъй като статистически прогнозата е доста по-добра в сравнение с консервативното лечение.
Като цяло оперативното лечение води до по-бързо възстановяване и по-малка вероятност за рецидиви.
Случаите, със загуба на дълбока чувствителност (парализа) изискват категорично спешна хирургична намеса и имат по-лоша прогноза за подобрение.

Каква е успеваемостта при лечение на дисковите хернии със или без операция?

Какво включва операцията?

Най-често се прилага “декомпресивна” хирургия, при която, изпадналият дисков материал се отстранява от гръбначния канал.
Конкретната техника хирургия зависи от мястото на проблема.
В областта на шията се предпочита вентрален (отдолу) подход  или т. нар. “Вентрален слот“. 

В тораколумбалната област най-често се прилага т. нар.  хемиламинектомия. 

При лумбосакрални проблеми се използва дорзална ламинектомия, при която образно казано „покривът“ на канала в областта се отстранява, което позволява директна визуализация на края на спиналните нерви.

Особено предизвикателство представлява лечението на хроничните дискови хернии (протрузии). Те изискват технически по-сложна интервенция - корпектомия, при която се отсранява малка част от тялото на прешлена.

Кога кучето ми може да се прибере у дома след операция?

Продължителността на постоперативния престой в клиниката варира в зависимост от нивото на комфорт (наличие на болка), функционалното състояние и контрола върху уринирането.

За колко време се възстановяват пациентите след операция?

Темповете на възстановяване са индивидуални, тъй като зависят от тежестта и давността на спиналната компресия. Най-леките случаи се възстановяват за дни, по-тежките за няколко седмици.
За съжаление, в някои случаи са възможни трайни дефицити, които не се подобряват във времето.
Постоперативната физиотерапия значително може да ускори темповете на възстановяване на пациенти с пареза.

Има ли решения, ако кучето ми не възстанови неврологичните си функции?

Много кучета могат да продължат да се радват на живота с помощта на инвалидни колички.
За съжаление тези пациенти изискват ежедневна помощ за изпразване на пикочния си мехур.
Все пак парализираните пациентите могат да евакуират пикочния си мехур с помощ от стопаните (мануално притискане в областта). Техниката не е трудна и може лесно да се овладее, с помощта на демонстрация и практика.

Може ли проблемът да се повтори?

При добре извършена гръбначната операция е много необичайно да има проблем със същия диск. Възможно е обаче дегенерация на някой от останалите дискове.
До 10% от пациентите могат да имат втори тежък проблем, който да изисква хирургична интервенция.

Съществува ли профилактика?

За съжаление няма твърдо доказан метод, който да намалява вероятността за поява на дискови заболявания (вкл. хранителни добавки).
Поддържане на пациента в добра телесна кондиция винаги е полезно при заболявания на опорно-двигателния апарат.

При започващи дегенеративни промени в дисковете, е възможно да се извърши превантивна хирургична интервенция (т. нар. фенестрация), която доказано намалява шанса за остро изпадане на засегнатия диск.

ortoclinica.bg