Лакътят е сложна става, формирана от три кости - раменна, лакътна (улна) и лъчева (радиус). Ако трите кости не пасват идеално една към друга, се наблюдава ненормална концентрация на сили - триене и натиск върху определена зона в лакътната става.
Думата "дисплазия" означава "аномалия в развитието”, така че по същество заболяването представлява дефект в правилното формиране на ставните елементи. Терминът е доста общ и по-правилна е употребата на конкретните форми на заболяването, които се различават по своята първопричина, анатомична проява и последици.
Формите са:
Тази статия засяга най-честата форма - заболяване на медиалния короноид. При нея претоварването се съсредоточава върху костния израстък, наречен короноид, което често води до неговото отчупване.
Клинично значение на лакътната дисплазия
За съжаление, почти всяко куче с лакътна дисплазия развива някаква степен на остеоартрит. Проявлението може да варира от лека и периодична куцота до постоянно болезнено състояние, трудно за контрол, като навременното лечение може да наклони везните към по-благоприятен развой.
Причините за лакътната дисплазия са предимно генетични. Изследвания показват, че повече от сто гена кодират проявата на лакътната дисплазия.
Развитие на заболяването
При повечето кучета патологията започва с концентрация на сили на натиск върху вътрешната част на ставата, върхът на която се нарича короноиден израстък. Те причиняват стрес и увреждане на хрущяла, което предизвиква болка и куцота. В крайна сметка, при много кучета, малка част от костния израстък се отделя като свободен фрагмент, който дразни още повече. Тогава заболяването се нарича фрагментиран медиален короноиден израстък.
Развитие на заболяването
Моделът на развитие на лакътна дисплазия не е еднакъв при всички кучета.
За оптимално лечение трябва да се идентифицират и неутрализират конкретните механични първопричини.
Най-честите са:
Несъответствие в дължината на лакътната и лъчевата кост
Дори малки разлики (1-3 мм) в дължината на двете кости създават стъпаловидно разминаване и причиняват значимо претоварване в областта на короноидния израстък. Често в тези случаи се изисква корекция на тази разлика чрез освобождаване (остеотомия) на улната, което позволява наместване в анатомично правилна позиция.
Понякога стъпаловидното разминаване може да е и само преходна фаза от растежа. При тези пациенти разликата може да е компенсирана в момента на поставяне на диагнозата, но последствията да са вече налице (например фрагментиране). Лечението в този случай е по-просто и представлява отстраняване на фрагмента.
Несъответствие (инконгруентност) във формата на лакътната изрезка
В някои случаи ставната вдлъбнатина (изрезка) на лакътната кост е прекалено елипсовидна или не съответства по форма на раменната кост. При някои кучета това причинява сериозно триене и поражения на ставния хрущял. Тази патология се лекува по-трудно, но все пак съществуват някои хирургични варианти.
Степени на увреждане при заболяването
Степените на изменения варират и зависят от първопричината, давността, теглото и активността на пациентите.
Най-леката форма е минимално фрагментиране на короноидния израстък, без увреждане на хрущяла.
С напредването на давността понякога се развива по-тежка форма, така наречения медиален компартмент синдром - пълно износване на хрущяла във вътрешната (медиална) половина на ставата.
Най-тежкият вариант е генерализиран тежък остеоартрит.
Артоскопски изглед на: фрагментиран короноидален израстък, медиален компартмент синдром
Признаци на лакътна дисплазия
Заболяването е най-честата причина за куцота с предните крайници при млади (7-8 месечни), големи и гигантски породи кучета и трябва да е сред диференциалните диагнози при всяко младо куче, което куца, без история за травма.
Повечето кучета накуцват с единия, по-рядко едновременно с двата предни крака и тогава пациентите имат специфична „гребяща“ настрани походка.
Куцотата често е по-силно изразена след почивка и се подобрява след раздвижване.
Заболяването най-често се проявява при кучета под една година, но понякога се открива в по-късна фаза от живота.
Диагностициране на лакътна дисплазия
Рентгеновите снимки често са достатъчни за поставяне на диагноза на това състояние.
Компютърната томография (скенер) може да предостави повече информация относно „съответствието“ (конгруентността) на костите и повече детайли за костната структура.
Артроскопията е златният стандарт за оценка на ставните повърхности и има предимството да бъде терапевтично средство за отстраняване на костните фрагменти. При нея се въвежда тънък уред - микроскоп в ставата, произвеждащ увеличен панорамен образ на вътрешността ѝ.
Седем месечен лабрадор със заболяване на медиалня короноид-рентгеново изследване, скенер, артроскопски изглед.
Лечение на лакътната дисплазия
Нехирургично лечение
То винаги е част от терапията, но най-важна роля има при кучета в зряла възраст, с леки до умерени признаци. Основните му елементи са контрол на телесното тегло, физиотерапия, промяна на активността и различни медикаменти. Последните биват противовъзпалителни (обезболяващи) и регенеративни (възстановяващи).
Хирургично лечение
Артроскопия - в най-благоприятните случаи се открива единствено фрагмент, дразнещ лакътната става. Тогава тя е златен стандарт не само за диагностика, но и за терапия чрез отстраняването му.
Поради минимално-инвазивния характер на процедурата, пациентите обикновено се възстановяват напълно в рамките на седмица.
Артроскопско отстраняване на фрагментиран короноиден израстък
При пациенти със стъпаловидно разминаване в ставата понякога се налага по-радикално лечение чрез разрез на костта (остеотомия).
Има техники, които се прилагат в млада възраст и такива, при кучета в зряла възраст.
Двойнокоса проксимална остеотомия на улната - при млади пациенти (под 1 година) със стъпаловидно разминаване в ставата, оптималната терапия е корекция на проблема, с цел да се ограничи бъдещото прогресиране на остеоартрита. Постига се чрез специален двоен кос разрез (остеотомия) на лакътната кост.
Двойно коса проксимална остеотомия на улната
В процеса на заздравяването на костта несъответствието се самокоригира. Същата техника може да се използва за лечение на несъответствие във формата на улнарната изрезка.
За съжаление след тази операция има съществена куцота, отшумяваща за около 5-8 седмици. В тези случаи временно се жертва комфорта на пациента, но може да бъде предотвратено развитието на тежък лакътен остеоартрит.
Проксимална абдуцираща улнарна (PAUL) остеотомия
Прилага се при зрели кучета с медиален компартмент синдром (тежко износване на хрущяла във вътрешната ставна зона). PAUL попада в групата на т.нар. балансиращи остеотомии. Тя представлява хирургическо срязване на лакътната кост и фиксиране чрез специална пластина с определен ъгъл, което в крайна сметка трайно променя формата на костта. Биомеханичният резултат е намаляване на триенето във вътрешната част на лакътя, което намалява болката и дискомфорта. Това е палиативна операция, която подобрява функционалността, но не води до пълно излекуване.
Проксимална абдуцираща улнарна (PAUL) остеотомия - пренася центъра на тежестта от вътрешната част към външната част на ставата; специфични PAUL импланти
Частично ставно протезиране (CUE, Arthtrex)
Това е техника за подмяна на изменената ставна повърхност с високотехнологични материали, която има много добри резултати при подходящите пациенти. Техниката е алтернатива на PAUL процедура, но е по-инвазивна, сложна и скъпа.
Превенция на лакътната дисплазия
Основна е добрата развъдна практика. Това включва рентгенографска оценка на родителите, независимо дали имат клинични признаци и недопускане за разплод на животните с дефектни стави.
При скрининг на кученцата в ранна възраст е възможно да се открият първи рентгенографски признаци на заболяването. Най- важният показател е наличие на склероза (уплътняване) в ставната улнарна изрезка. В тези случаи има възможност, чрез щадяща хирургична, техника да се предотврати развитието на лакътна дисплазия. Техниката се нарича дистална остеотомия на улната, като подходящи кандидати са кученца до 6 месечна възраст без клинични признаци. Възстановяването е в рамките на седмица и може да спести по-сериозни последици за пациента.
Дистална остеотомия на улната
Прогноза
При лакътната дисплазия всеки случай е индивидуален.
Не е задължително пациентите да развият тежък остеоартрит, независимо от терапията и обратното - при лечение не винаги се постига пълно възстановяване.
Сигурно е обаче, че ранното откриване и адекватна терапия могат да възстановят ставната биомеханика оптимално или поне да намалят степента на увреждане.